Брадикардия

Брадикардия

Какво е брадикардия?

Брадикардията е вид нарушение на сърдечния ритъм, при което сърдечната честота е под 60 удара в минута. Брадикардия възниква при нарушения на автоматизма на пейсмейкъра от първи ред (синусов възел) или нарушения на проводимостта на електрически импулс (различни блокади).

Описание на заболяването брадикардия

Нормален пулс под 60 удара може да се счита само при добре тренирани спортисти. Редовната физическа активност при здрав човек се осигурява от оптимална консумация на кислород, този ритъм е характерен за младите тренирани мъже. Намаляването на ритъма в покой или през нощта също е вариант на нормата за всички хора. В повечето случаи обаче ритъмът се забавя поради органично (необратимо) сърдечно заболяване.

Обикновено сърцето се свива с честота 60-80 удара в минута. Този ритъм определя синусовия възел (разположен в дясното предсърдие). Ритъмът, развит в синусовия възел, се осъществява през камерите на сърцето: първо към синоатриалния (атриовентрикуларен) възел, след това към неговия сноп (разположен в дебелината на мускулите на двете вентрикули, има 2 крака, един за всяка камера).

Нарушаването на производството на електрически импулс от синусовия възел възниква при инфаркт на миокарда, различни отравяния, възпаление на сърдечния мускул (миокардит), ендокринни нарушения и др.

Лекарите разграничават тези видове синусова брадикардия:

  • неврогенни или екстракардиални (причината е извън сърцето) – хормонален дисбаланс, метаболитни нарушения;
  • органични – кардиосклероза, белези след инфаркт;
  • лекарствен;
  • токсичен;
  • физиологичен (нормален), който се наблюдава при спортисти.

Брадикардия възниква и когато синусовият възел престане да функционира и работата му се поема от атриовентрикуларния възел отдолу. Честотата на ритъма на синоатриалния възел е много по-малка – около 40 удара в минута.

Симптоми на брадикардия

Симптомите се дължат на нарушен кръвен поток с редки сърдечни удари.

Честотата от около 60 удара не се усеща от човек по никакъв начин, установява се случайно при прегледа. Критичният праг е 40 удара в минута, докато има такива прояви:

  • световъртеж;
  • силна слабост;
  • припадък;
  • умора и постоянна умора;
  • затруднено дишане;
  • преходни зрителни нарушения;
  • колебания в кръвното налягане;
  • болка в гърдите;
  • затруднено концентриране;
  • пропуски в краткосрочната памет;
  • епизоди на объркано съзнание.

При намаляване на кръвния поток, първият, който страда, е мозъкът, който изпитва кислороден глад. Патогномоничен (среща се само при това заболяване) симптом е атаките на Morgagni-Adams-Stokes, при които човек внезапно губи съзнание и пада, докато няма предшественици, но може да има краткотрайни конвулсии. Продължителността на пристъпа е от няколко секунди до една минута, след което човекът става, сякаш нищо не се е случило. Такива атаки са причинени от рязко нарушение на кръвообращението. Те са животозастрашаващи – ако атаката се проточи, тогава дишането може да спре.

Причини за брадикардия

Намаляването на активността на синусовия възел възниква поради следните причини:

  • широко разпространена кардиосклероза;
  • излагане на студ;
  • невроциркулаторна дистония с преобладаване на тонуса на парасимпатиковата нервна система;
  • различни неврози с автономна дисфункция;
  • механичен натиск върху каротидния синус (това води до стегната вратовръзка, стегната яка);
  • повишено вътречерепно налягане поради травматично мозъчно увреждане или менингит, оток или мозъчен кръвоизлив;
  • ефектът на някои лекарства – сърдечни гликозиди, хинидинови препарати;
  • екзогенни интоксикации – никотин, индустриално олово;
  • намалена функция на щитовидната жлеза;
  • тежки чревни инфекции – тиф и паратиф;
  • тежък ход на хепатит с тежка жълтеница;
  • продължително гладуване с критично намаляване на телесното тегло;
  • стареенето, при което не се откриват патологични промени, е идиопатична (неизвестна) причина.

Диагностика на брадикардия

По време на разговор с кардиолог се откриват характерни признаци на заболяването, а при преглед се откриват рядък пулс, бледност на кожата, признаци на кислородно гладуване на мозъка и вътрешните органи.

За изясняване на подробностите на заболяването се предписват следните инструментални изследвания:

  • ЕКГ, а при липса на промени в ЕКГ – ежедневно наблюдение (Холтер) ;
  • EchoCG ( ултразвук на сърцето ) – особено информативен в органична форма, определя промяната в размера на сърцето, фракцията на изтласкване, склеротични промени в сърдечния мускул;
  • велоергометрия – изследване на работата на сърцето по време на физическа активност.

Сравнението на данните от функционалната диагностика създава пълна клинична картина.

Ако остават съмнения относно органичния или функционалния характер на брадикардията, се извършва трансезофагеално електрофизиологично изследване на проводните пътища на сърцето (TEFI). Изследването отговаря на въпроса къде се прекъсва провеждането на електрическия импулс от синусовия възел, а също така описва състоянието на пейсмейкъра от първи ред (самия синусов възел).

Лечение на брадикардия

Лечението зависи изцяло от причината за брадикардията. Тя може да бъде консервативна или хирургична.

Консервативно лечение

Умерената брадикардия до 50 удара в минута не изисква лечение, тъй като кръвният поток не е нарушен.

Когато ритъмът се забави поради отравяне, инфекции и други външни фактори, лечението се насочва към основното заболяване. Предозирането на лекарства изисква корекция на дозата.

За подобряване на общото състояние се предписват общоукрепващи средства, както и средства, които нормализират сърдечния ритъм.

Ако с консервативни методи не може да се постигне нормален пулс, се прибягва до оперативно лечение.

Хирургично лечение на брадикардия

Използва се главно при чести пристъпи на Morgagni-Adams-Stokes и тежки блокади. Лечението се състои в имплантиране на пейсмейкър – изкуствен пейсмейкър. Новите модели на това устройство работят „при поискване“ – те се включват само когато честотата на ритъма падне под критично ниво.