Фактори за развитие на депресия при пациенти след преживян мозъчен инсулт

Фактори за развитие на депресия при пациенти след преживян мозъчен инсулт

Фактори за развитие на депресия при пациенти след преживян мозъчен инсулт

Между 30% и 50% от пациентите, преживели мозъчен инсулт (исхемичен или хеморагичен) развиват различна форма на депресия в рамките на първата една година след инцидента. В литературата са проведени многобройни проучвания, в които са селектирани пациенти със сигурни критерии за мозъчен инсулт, различна степен на промяна в настроението (депресивни симптоми, депресия или психичен дистрес) и без данни за езикови нарушения (афазия, нарушения на съзнанието, деменция и др.).

Повечето проучвания включват пациенти, преживели исхемичен или хеморагичен мозъчен инсулт и не са взети под внимание тези, преживели субарахноиден кръвоизлив и транзиторни исхемични атаки. Оценени са различни фактори – от физическото състояние на пациента до тежестта на инсулта и когнитивния дефицит, като възможни прогностични фактори за развитие на депресия в първите няколко месеца след инсулта.

Първите опити за обяснение на „пост-инсултната депресия“ са направени преди около 30 години, когато тя е била свързана със специфичната локализация на инсулта. Смятало се е, че това води до локално нарушение в невротрансмитерните пътища. Последвалите след това проучвания се опитвали да обяснят възникването на депресията с разстройство в биологичните патофизиологични механизми.

Редица проучвания са оценили многобройни фактори и тяхната възможна патогенетична връзка с развитие на депресия след инсулт: пол, възраст, вид, тежест и локализация на инсулта (исхемичен, хеморагичен, субарахноиден кръвоизлив), минала анамнеза за депресивен епизод, фамилна обремененост с депресия, минали заболявания, съпътстващи заболявания (вкл. психиатрични), социален статус, семейно положение, образование, професионална ангажираност, етническа принадлежност, владеене на езици, експозиция на социален стрес, комуникативност, рискови фактори (злоупотреба с алкохол и цигари), когнитивен статус преди и след инсулта, деменция, физическа активност, инвалидизация след инсулта, физическа активност след инсулта, темперамент на пациента, промяна на местоживеенето след инсулта, обгрижване от близките след инсулта и др.

От всички изброени фактори единствено тежестта на мозъчния инсулт, когнитивния дефицит и тежестта на инвалидизация след него са свързани със сигурно развитие на депресия при пациенти в рамките на една година след преживян мозъчен инсулт.

Някои проучвания ескплоатират възрастта, пола, анамнезата за депресивен епизод и фамилната обремененост с депресия, като рискови фактори за развитие на „пост-инсултна депресия“. Според тях депресивният риск нараства с възрастта и е два пъти по-висок при жените. Но като се има предвид, че честотата на инсултите нараства с възрастта и страдат повече жените, които най-често имат минали и съпътстващи заболявания, то остава твърде дискутабилен въпросът за връзката на тези фактори с развитието на депресия след инсулт.

Освен това между 35% и 60% от пациентите с депресия имат повторен риск за изява на нов депресивен епизод, а фамилната обремененост с депресия е три пъти по-рисков фактор за развитие на голям депресивен епизод в сравнение с общата популация.

Лекуващите лекари трябва да обръщат особено внимание и щателно да оценяват степента на инвалидизация на пациента, неговия когнитивен дефицит и наличието на депресия след преживян мозъчен инсулт, тъй като те са основни прогностични фактори за успешното възстановяване на пациента. Депресията намалява желанието и активното съдействие на пациента за рехабилитация.

Депресивните инсултно болни трудно се социализират (слабата социална подкрепа е директно свързана с развитие на депресия във всички проучвания). Особено значение за развитието на депресия след инсулт имат и някои социални фактори като начин на живеене – самостоятелно, в семейна среда или в социални институции.

Депресията и социалната изолация на пациента след преживян мозъчен инсулт могат да доведат до поведенчески промени, нисък комплайънс за прием на лекарства, злоупотреба с алкохол. Медикаментозното лечение на „пост-инсултната депресия“ включва използването на антидепресанти още в най-ранния стадий след инсулта и достатъчно дългата им употреба.

В заключение се препоръчва всички пациенти, преживели мозъчен инсулт, да бъдат скринирани за наличие на депресивни симптоми с оглед осигуряване на адекватно лечение, ефективна рехабилитация и по-бързо възстановяване и социализиране.

автор д-р Диана Атанасова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *