Фактори за развитие на депресия при пациенти след преживян мозъчен инсулт

Фактори за развитие на депресия при пациенти след преживян мозъчен инсулт

Между 30% и 50% от пациентите, преживели мозъчен инсулт (исхемичен или хеморагичен) развиват различна форма на депресия в рамките на първата една година след инцидента. В литературата са проведени многобройни проучвания, в които са селектирани пациенти със сигурни критерии за мозъчен инсулт, различна степен на промяна в настроението (депресивни симптоми, депресия или психичен дистрес) и без данни за езикови нарушения (афазия, нарушения на съзнанието, деменция и др.).

Повечето проучвания включват пациенти, преживели исхемичен или хеморагичен мозъчен инсулт и не са взети под внимание тези, преживели субарахноиден кръвоизлив и транзиторни исхемични атаки. Оценени са различни фактори – от физическото състояние на пациента до тежестта на инсулта и когнитивния дефицит, като възможни прогностични фактори за развитие на депресия в първите няколко месеца след инсулта.

Първите опити за обяснение на „пост-инсултната депресия“ са направени преди около 30 години, когато тя е била свързана със специфичната локализация на инсулта. Смятало се е, че това води до локално нарушение в невротрансмитерните пътища. Последвалите след това проучвания се опитвали да обяснят възникването на депресията с разстройство в биологичните патофизиологични механизми.

Редица проучвания са оценили многобройни фактори и тяхната възможна патогенетична връзка с развитие на депресия след инсулт: пол, възраст, вид, тежест и локализация на инсулта (исхемичен, хеморагичен, субарахноиден кръвоизлив), минала анамнеза за депресивен епизод, фамилна обремененост с депресия, минали заболявания, съпътстващи заболявания (вкл. психиатрични), социален статус, семейно положение, образование, професионална ангажираност, етническа принадлежност, владеене на езици, експозиция на социален стрес, комуникативност, рискови фактори (злоупотреба с алкохол и цигари), когнитивен статус преди и след инсулта, деменция, физическа активност, инвалидизация след инсулта, физическа активност след инсулта, темперамент на пациента, промяна на местоживеенето след инсулта, обгрижване от близките след инсулта и др.

От всички изброени фактори единствено тежестта на мозъчния инсулт, когнитивния дефицит и тежестта на инвалидизация след него са свързани със сигурно развитие на депресия при пациенти в рамките на една година след преживян мозъчен инсулт.

Някои проучвания ескплоатират възрастта, пола, анамнезата за депресивен епизод и фамилната обремененост с депресия, като рискови фактори за развитие на „пост-инсултна депресия“. Според тях депресивният риск нараства с възрастта и е два пъти по-висок при жените. Но като се има предвид, че честотата на инсултите нараства с възрастта и страдат повече жените, които най-често имат минали и съпътстващи заболявания, то остава твърде дискутабилен въпросът за връзката на тези фактори с развитието на депресия след инсулт.

Освен това между 35% и 60% от пациентите с депресия имат повторен риск за изява на нов депресивен епизод, а фамилната обремененост с депресия е три пъти по-рисков фактор за развитие на голям депресивен епизод в сравнение с общата популация.

Лекуващите лекари трябва да обръщат особено внимание и щателно да оценяват степента на инвалидизация на пациента, неговия когнитивен дефицит и наличието на депресия след преживян мозъчен инсулт, тъй като те са основни прогностични фактори за успешното възстановяване на пациента. Депресията намалява желанието и активното съдействие на пациента за рехабилитация.

Депресивните инсултно болни трудно се социализират (слабата социална подкрепа е директно свързана с развитие на депресия във всички проучвания). Особено значение за развитието на депресия след инсулт имат и някои социални фактори като начин на живеене – самостоятелно, в семейна среда или в социални институции.

Депресията и социалната изолация на пациента след преживян мозъчен инсулт могат да доведат до поведенчески промени, нисък комплайънс за прием на лекарства, злоупотреба с алкохол. Медикаментозното лечение на „пост-инсултната депресия“ включва използването на антидепресанти още в най-ранния стадий след инсулта и достатъчно дългата им употреба.

В заключение се препоръчва всички пациенти, преживели мозъчен инсулт, да бъдат скринирани за наличие на депресивни симптоми с оглед осигуряване на адекватно лечение, ефективна рехабилитация и по-бързо възстановяване и социализиране.

автор д-р Диана Атанасова