Кръвно налягане

Какво е кръвно налягане?

Съвременното схващане за сърдечно-съдовата система започва с труда на великият английски медик открил кръвообращението и сърдечната дейност – Уилям Харви (1578-1657). В книгата си De otu ordis („За движението на сърцето и кръвта“) Харви описва кръвообращението. През 1733 г. английският свещеник Стивън Хейлс прави първата публикация съдържаща измерване на кръвно налягане.

Описания на хипертонията като заболяване идват от различни източници, сред които Томас Йънг през 1808 г. и Ричард Брайт през 1836 г. Хипертонията обаче започва да се разглежда като обект на клиничното дело едва през 1896 г. с изобретяването на маншетния сфигмоманометър за измерване на неинвазивно кръвно налягане от Шипионе Рива-Рочи. Това изобретение прави възможно измерването на кръвното налягане в клиниката.

През 1905 г., Николай Коротков подобрява техниката, като описва тоновете на Коротков, които се чуват със стетоскоп при разпускане на маншета на сфигмоманометъра, когато артерията е била аускултирана.

Кръвното налягане е налягането, което кръвта упражнява върху стените на кръвоносните съдове при всеки удар на сърцето. Това налягане е необходимо на кръвта, за да може тя да достигне до всички части на човешкото тяло.

Когато сърцето се свива (нормално около 60 – 80 пъти в минута), то изтласква кръвта в артериите и налягането в тях се увеличава. Обратно, когато сърцето се отпуска между две свивания, налягането на кръвта намалява. Следователно има две нива на кръвно налягане: горно ниво, когато сърцето се е свило и долно ниво, когато сърцето се е отпуснало. Горното ниво на налягане се нарича систолно налягане, а долното – диастолно налягане.

Кръвното налягане е подложено на денонощни колебания: най-високите стойности са рано сутрин и в късния следобед, значително по-ниски са – по обедно време (особено след обяда) и най-ниски – през нощта.

Стойностите на кръвното налягане варират в определени граници и в зависимост от извършваната дейност – при физическо натоварване кръвното налягане се покачва, а при покой и почивка – се нормализира.

Кръвно налягане е налягането, което еластичните кръвоносни съдове упражняват върху кръвният ток. То е интракардиално, артериално, венозно и капилярно .

Артериалното налягане се обуславя от определени фактори: силата с която се съкращават сърдечните вентрикули/зависи от дебелината на мускулния слой/, съдовия тонус /напрежениета на съдовата стена/, обема на кръвта /количеството кръв, което се движи в кръвонсните съдове/, силата на съпротивление в артериолите, което среща кръвта при движението си.

Кръвното налягане се състои от няколко елемента – систолно /максимално/ артериално налягане – измерено по време на систола, диастолно /минимално/ артериално налягане – измерено по време на диастола и амплитуда /пулсово/ налягане, което представлява разликата между систолното и диастолното кръвно налягане .

Първото число от стойността (т. нар. Систоличне налягане) съответства на налягането в артериите докато сърцето се съкращава и изпомпва кръв в артериите. Второто число от стойността (т.нар. диастолно налягане) съответства на налягането в артериите когато сърцето се отпуска след съкращението му. Диастолното налягане отразява най-ниското налягане, на което са изложени артериите.

В зависимост от това къде и в каква обстановка сме измерили артериалното налягане, различаваме клинично артериално налягане – измерено в кабинет, измерено извън кабинет.

Клинично артериално налягане

Апаратите, които се използват за измерване на артериално налягане в лекарските кабинети са: аускултаторни, полуавтоматични, сфигмоманометри или осцилометри. Това налага да бъдат валидни според стандартен протокол. Подлежат на периодична проверка и и калибриране в техническа лаборатория. Измерването на АН трябва да е съобразно стандартни изисквания, за които има подробни указания.

Правила при изследване на артериално кръвно налягане по аускултаторен метод в кабинет

1. Пациента да остане седнал за 2-3 минути, преди да започнат измерванията.
2. Да направим поне две измервания на артериално налягане в седнала позиция през 1-2 минути и допълнителни измервания, ако първите две са с голяма разлика. Ако е походящо да се приеме средното.
3. Да се направят повторни измервания, за да се повиши точността при пациенти с аритмия (при предсърдно мъждене да се измери трикратно).
4. Да се използва стандартна маншета (12-13 см широка /35 см дълга), но да има на разположение по-голям и по-малък размер при обиколка на мишницата > 32 см и тънка ръка ръка респективно.
5. Маншетата да е поставена на нивото на сърцето, в каквато и позиция да е пациентът – легнал или седнал .
6. Ръката върху която ще се измерва да няма пристягащи ръкави.
7. Маншетата на апарата да обхваща мишницата плътно, без да е много стегната или много разхлабена.
8. Да се използват първа и фаза V (изчезването) на тоновете на Korotkoff за определяне на систолното и диастолното артериално налягане .
9. Мембраната на стетоскопа се почиства със спиртен тампон след всеки пациент.
10. Измерва се артериалното налягане на двете ръце на първата визита се измерва АН на двете ръце, за да се установи евентуална разлика . Ръката с по-високо артериално налягане се вземе за референтна.
11. Разликата в стойностите на артериалното налягане между двете ръце може да се определи точно само при едновременни измервания със специални апарати!
12. При първа визита, възрастни лица, диабетици и при подозрение за ортостатична хипотония се измерва артериално налягане на първата минута и на третата минути след като пациентът се изправи.
13. Да се измерва сърдечната честота с палпация на пулса (поне 30 sec) след второто измерване на АН в седнала позиция [1,2].

Артериалното кръвно налягане е един от „виталните признаци” и е важен индикатор за здравословното състояние на човека. Измерването на артериалното налягане е важна част от всеки преглед при лекаря. Абнормно повишеното артериално налягане е маркер за хипертония, която от своя страна е основен рисков фактор за сърдечно-съдови, мозъчно-съдови, бъбречно-съдови и други съдови заболявания.

Артериална хипертония

Хипертонията се определя като постоянно повишено артериално налягане, тоест налягане което превишава условно приетото за нормално ниво.

Диагнозата „хипертония” трябва да бъде основана на множество измервания на артериалното налягане при няколко посещения в лекарсия кабинет. Приема се диагноза артерилана хипертония, когато при две измервания в две амбулаторни посещения средната стойност на артериалното налягане надвишава 140/90 mmHg.

Таблица за класификация на хипертонията според Светованата здравна организация:

Категория	Систолно АН /mmHg/	Диастолно АН /mmHg/
Оптимално	<120  и	<80
Нормално	120-129 и / или	80-84
Високо нормално	130-139 и / или	85-89
Хипертония І степен	140-159 и / или	90-99
Хипертония ІІ степен	160-179 и / или	100-109
Хипертония ІІІ степен	≥180 и / или	≥110
Изолирана систолна	≥140 и	<90

Нивото на артериалното налягане търпи значителни колебания в рамките на денонощието или на по-големи периоди от време. Кръвното налягане се влияе от нивото на активност – натоварване, почивка, степен на бодрост или сън, фактори на средата като температура, настроение, емоционални и физиологични фактори, които повлияват отговора към външни и вътрешни дразнители.

Рискови фактори за артериална хипертония

          В 90 – 95% от случаите на артериална хипертония, причините остават неизвестни.
Рисковите фактори, които увеличават вероятността (риска) от възникване на артериална хипертония са две групи: управляеми и неуправляеми.
          Управляемите рискови фактори са: наднормено тегло, повишена консумация на готварска сол и алкохол, ниска физическа активност и заседнал начин на живот, тютюнопушене, психо-емоционално напрежение и стрес.
          Неуправляеми рискови фактори са: възраст, пол, раса, наследственост, генетично предразположение.

Усложнения на артериалната хипертония

          Повишеното кръвно налягане причинява екстремно натоварване на сърцето и кръвоносната система. Колкото по-високи са стойностите на кръвното налягане, толкова риска от усложнения за здравето е по-висок.
          Повишеното кръвно налягане е “безмълвно и опасно” заболяване, тъй като обикновено протича безсимптомно или с незначителни оплаквания (главоболие, замайване, задух и зрителни нарушения).
          Артериалната хипертония уврежда сърдечно-съдовата система и може да доведе до тежки последствия – сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт, сърдечна и бъбречна недостатъчност. Повишеното кръвно налягане уврежда също и очите.
          Ето защо профилактиката и ранното откриване на хипертонията предпазват от късните усложнения на заболяването.

Как да поставим под контрол повишеното кръвно налягане

          Първата и от особена важност стъпка за справяне с артериалната хипертония е здравословният начин на живот.
Спазвайте следните препоръки:
          • Намалете количеството на приеманата с храната сол – до 5 г дневно (1 чаена лъжичка без връх) или 2 г натрий. Това може да постигнете, като ограничите консумацията на храни, съдържащи сол (месни и колбасарски изделия, консерви, сирене, хляб и тестени произведения) и внимавате с употребата на продукти с високо съдържание на натрий, но без солен вкус – яйца, пресни млечни продукти, ориз, газирани напитки, минерални води, хранителни добавки (бакпулвер, сода за хляб, натриев хидрооксид, натриев сулфид и други).
          • Увеличете консумацията на растителни храни – плодове, зеленчуци и пълнозърнени храни; предпочитайте продукти с по-ниско съдържание на животински мазнини – риба, пилешко (без кожата) и телешко месо, обезмаслени и с ниска масленост млека и млечни произведения.
          • Поддържайте здравословно телесно тегло. Индексът на телесната маса (ИТМ) да бъде в границите от 18,5 до 24,9.
          ИТМ се определя като се раздели теглото в килограми на ръста в метри, повдигнат на квадрат.

          • Спрете да пушите.
          • Движете се повече, правете физически упражнения (не по-малко от 5 – 6 км ходене пеша или 30 – 40 минути физически упражнения дневно).
          • Ограничете консумацията на алкохол. Не превишавайте границите на разумната дневна употреба на алкохол (според експерти на Световната здравна организация), които са следните:

	мъже	жени
КОНЦЕНТРАТ (40°)или	100 мл	50 мл
ВИНО (11°)или	375 мл	200 мл
БИРА (5°)	800 мл	400 мл

          Никога не употребявайте и трите вида алкохол в един и същ ден!

          • Намерете своя индивидуален подход за справяне със стреса (автотренинг, почивка и приятни занимания, достатъчен сън).
          • Ограничете или намалете приема на психоактивни вещества (храни и напитки, съдържащи кофеин, протеинови и високонергийни добавки и други).

          Втората стъпка за справяне с повишеното кръвно налягане е да приемате предписаните от Вашия лекар медикаменти (лекарства) цял живот. Никога не прекъсвайте лечението си, дори да се почувствате по-добре, преди да сте се консултирали с Вашия лекар.
          Знайте, че артериалната хипертония може да се контролира ефективно!
          Вие можете сами да контролирате кръвното си налягане, като го мерите два пъти дневно – сутрин и вечер (в часовия интервал 21.00 – 22.00 часа), както и във всички случаи на неразположение. Преди самото измерване не трябва да сте употребявали кафе или да сте пушили цигара поне в последните 30 минути. За да поддържате безопасно кръвно налягане, записвайте регистрираните резултати от измерванията в свой дневник за самоконтрол.
          Добрият и правилен контрол на повишеното кръвно налягане ще Ви осигури нормален и качествен живот с добро самочувствие и работоспособност, здраве и дълголетие.

          Артериалната хипертония – едно от най-честите болестни състояния при човека, може да бъде самостоятелно заболяване или свързано с други болести – бъбречни, ендокринни, неврогенни. В детската възраст повишеното кръвно налягане е основен или второстепенен симптом на редица заболявания, най-често сред по-големите деца.
          Фамилната предразположеност, повишената консумация на сол и алкохол, ниската физическа активност, тютюнопушенето, психо-емоционалното напрежение са рискови за здравето на децата фактори, които увеличават вероятността от възникване на артериална хипертония в по-късна възраст. При учениците хипертонията се среща най-често сред тези с наднормено тегло, с диабет, подложени на стрес или генетично предразположени към заболяването.
       

Апарат за измерване на артериалното налягане

Апаратът за измерване на артериалното налягане се състои от стетоскоп или известен в практиката като „лекарска слушалка” и сфигмоманометър т.е. самият „апарат за кръвно налягане”. Последният се състои от маншет, който се увива около ръката, свързан с ръчна помпа и с манометър или цифрова скала, която показва стойностите на налягането.

Най-разпространения метод за измерване на артериалното налягане е основан на пртискане на брахиалната артерия (така се нарича артерията на мишницата на ръката) до степен на прекратяване на артериалните пулсации.

Артерията се притиска чрез обвиване около крайника на  неразтеглив маншет с надуваем балон вътре в него и надуването му докато налягането превиши артериалното. Когато артерията е притисната, пулсациите не могат да бъдат палпирани или чути дистално от мястото на притискането. При спадане на налягането с отваряне  на помпата, в частично притиснатата артерия се установява пулсиращ кръвен ток, под формата на ритмични тонове. Стетоскопът се поставя върху притиснатата артерия  на мишницата с цел усилването на тези тонове.

Нивото на налягане отразено на манометъра, при появата на първия тон представлява максималното налягане т.е. систолното налягане или т.нар. „горна граница” на артериалното налягане.

Нивото на налягането, при което тоновете се преустановяват е стойността на дисатолното налягане или т.нар. „долна граница” на артериалното налягане.

На пазара се предлагат и много автоматични апарати за измерване на артериално налягане. Стойността на систолното налягане измерена по този метод е точна, но не винаги е точна стойността на диастолното налягане. При апаратите, които се прикрепят към пръста или китката на ръката, измерената стойност на АН силно зависи от позициятан на ръката, затова използването на тези устройства не се препоръчва, освен в точно определени и непроменени условия.