Ограничете употребата на сол и консумацията на солени храни

Ограничете употребата на сол и консумацията на солени храни

Солта представлява натриев хлорид. Натрият и хлорът са незаменими елементи за редица важни функции на организма, но високият прием на сол над физиологичните потребности пред­ставлява риск за здравето.

Солта постъпва с храната главно чрез консумацията на тех­нологично обработените и консервирани храни, при приготвяне на ястия, както и чрез допълнителното солене на готовите яс­тия при хранене. Източник на сол са и храните, естествено съ­държащи натриев хлорид в състава си. Малко количество натрий се поема и чрез хранителните добавки за технологични цели ка­то овкусителя моно-натриев глутамат, консерванта натриев сулфит, сода за хляб (натриев бикарбонат) и др.

Храните с високо съдържание на сол са технологично прерабо­тените като колбаси, консервирани меса и риба, сирена, туршии и други консервирани зеленчуци, сухи супи, чипс, солени закуски, сосове за подправки на ястия и салати, соев сос, доматен сок, до­матено пюре, кетчуп и др.

Храни от животински произход като прясната риба и месо­то са с естествено съдържание на натриев хлорид, докато хра­ните от растителен произход – плодове, зеленчуци и зърнени храни са с много ниско съдържание на сол, за разлика от съдържа­нието на калий (вижте Съдържание на натрий в храни­те).

Препоръката за прием на натрий е под 2000 мг – съдържащи се в около 5 грама сол или приблизително 1 чаена лъжичка сол на ден. При интензивна физическа активност поради загуба на сол при изпотяване, нуждата от натриев хлорид се повишава.

В България средният дневен прием на сол е висок и надвиша­ва 10 грама на ден. По-голяма част от количеството на приема­ ната сол om нашето население се дължи на хляба и тестените продукти, добавената сол при приготвяне на ястията, сирена­та, месните продукти, особено колбасите, пържените картофи и чипса.

Високият прием на сол се свързва с нарастване на риска за ви­соко кръвно налягане и съответно ограничаването на консумаци­ята на сол е един от подходите за намаляване честотата на хи­пертонията. Високото кръвно налягане от своя страна се явява един от основните рискови фактори за мозъчен инсулт, както и за исхемична болест на сърцето. Съществува връзка между висо­кия прием на сол и риск за рак на стомаха, увреждане на бъбречна­та функция, увеличена загуба на калций и риск за остеопороза при възрастните индивиди.

Постепенното намаляване на приема на сол довежда до при­викване на вкус към по-ниски концентрации на сол, засилва интен­зитета на соления вкус и намалява предпочитанията към солени­те храни.

Практическите стъпки за намаляване на приема на сол са:

• Избирайте храни с ниско съдържание на сол, като намали­те консумацията на консервирани храни, колбаси, солена риба, туршии.
• Приготвяйте храната с малко сол.
• Предпочитайте сготвено месо вместо консервираните меса и колбаси.
• Избирайте прясна и замразена риба вместо рибните кон­серви.
• Консумирайте повече пресни храни.
• Избягвайте да солите допълнително храната на масата.
• При приготвяне на ястията замествайте солта и подп­равяйте храната с кисели овкусители като лимонов сок и оцет, растителни подправки.
• Консумирайте повече плодове и зеленчуци, които са бо­гати на калий – елемент благоприятно повлияващ кръв­ното налягане.

Съдържание на натрий в храни