Заседнал начин на живот
Заседнал начин на живот
Какво е заседнал начин на живот
Всеки знае, че заседналият начин на живот не е най-добрият начин за поддържане на добро здраве. Но в какви случаи човек може да се нарече неактивен, по какви критерии да се провери дали той води „заседнал“ живот и колко сериозна е опасността от хиподинамията за сърдечната дейност? Нека да разгледаме тези проблеми заедно.
Няма обективен златен стандарт за определяне на „заседнал начин на живот“. Според повечето експерти човек трябва да прави поне 10 000 крачки на ден. В този случай се говори за идеална физическа активност, достатъчна за предотвратяване на рискове за здравето, причинени от бездействие. Според Световната здравна организация обаче от 60 до 85% от населението на света не спазва това правило. И това много лекари наричат една от основните причини за високата смъртност.
След анализ на статистическите данни американски учени стигнаха до извода, че съвременният човек, в сравнение с 1950 г., води 2 пъти по-малко активен живот. През последните 60 години броят на „заседналите“ професии се е увеличил с 83%. В наши дни средностатистическият човек седи около 11 часа на ден и само 6,5% от хората отговарят на минималните изисквания за физическа активност. И тази цифра сериозно плаши лекари и учени.
Какво е опасна хиподинамия?
Още през 2005 г. американският лекар Джеймс А. Левин провежда мащабно проучване за негативните последици от заседналия начин на живот за човешкото тяло. Резултатите от научните наблюдения са публикувани в специализираното списание Science. Д-р Левин идентифицира основните опасности от заседналия начин на живот и е един от първите, които нарекоха бездействието „основната болест на съвременния човек“. Малко по-късно друг американски лекар, Джон Хопкинс, структурира опасностите от ниската физическа активност.
Според него липсата на мобилност може да причини следните здравословни проблеми:
- повишават риска от развитие на някои видове рак;
- допринасят за депресия и тревожност; причиняват сърдечни нарушения;
- повишават риска от коронарна болест на сърцето;
- провокират натрупването на наднормено тегло и водят до затлъстяване;
- намаляване на тонуса и масата на скелетните мускули;
- водят до повишено кръвно налягане и нарушен метаболизъм на холестерола .
Според обобщените оценки на различни изследователи, 6 от 10 случая на коронарна болест на сърцето възникват на фона на заседнал живот. Седем от десет случая на диабет тип 2 също е „заслуга“ на ниската физическа активност. И дори всеки десети случай на рак на дебелото черво и гърдата, според специалистите, се среща при хора, които водят заседнал живот. И според последните данни всяка година повече хора умират поради бездействие, отколкото от тютюнопушене.
Ниската физическа активност е фактор на риска за здравето, имащ съществен принос за влошаването на популационния здравен статус на населението в нашата страна. Обездвижването е един от основните фактори на риска за възникване на хронични незаразни болести. Тя формира 3.5% от глобалното бреме на болестите в Европейския регион на СЗО и е причина за 3.3-11.2% от всички смъртни случаи. За България тези показатели са съответно 4.3% и 7.7%. С недостатъчна физическа активност в света са над 60% от населението.
Не практикуват никакъв спорт около 50% от европейците, като с най-висок дял е България (82%). Ниската физическа активност, заедно с редица други фактори на риска, води до по-висока заболеваемост и смъртност от исхемична болест на сърцето, мозъчносъдова болест, диабет, хипертонична болест, злокачествени и др. Комбинациите от ниска физическа активност, повишено артериално налягане, повишен холестерол, наднормена телесна маса или затлъстяване увеличават многократно риска за здравето на хората .
По данни на Световната здравна организация, хиподинамията обуславя:
- 10-15% от общата смъртност в Европейския регион (един милион смъртни случая годишно);
- 3.5% от бремето на болестите (9.7% при съчетание с нездравословно хранене);
- 8-10 години по-кратка продължителност на живота в добро здраве (по-ранна загуба на физическа годност/дееспособност);
- рязко нарастване на затлъстяването сред населението на Европа;
- с 38% по-дълъг болничен престой, с 5.5% повече посещения при общопрактикуващите лекари и 13% при специалистите;
- 910 млн. евро на 10 млн. души население годишни финансови загуби, следствие на заболявания, свързани със заседнал начин на живот.
При заседнал начин на живот рискът от развитие на хипертония се увеличава с 30% . Съществуват неоспорими доказателства, че негативният ефект на заседналия начин на живот по отношение на исхемичната болест на сърцето е сравним с ефекта на тютюнопушенето и почти толкова значим, колкото високите нива на серумния холестерол. Влиянието на обездвижването върху сърдечносъдовата система е значимо дори и при кратък срок на въздействие.
Най-общо се изразява в промяна на автономните функции и намаляване на обема на кръвта. Пулсовата честота в покой започва да се повишава дори само след няколко дни пълно обездвижване. Последващият отговор при физическо натоварване се характеризира със значително повишена пулсова честота и с намален ударен обем, което от своя страна води до намалена кислородна консумация .
Съвременният живот е свързан с динамични темпове на развитие, информационна натовареност и остри конфликтни ситуации. В тази среда честотата на емоционалните стресови състояния все повече нараства и обхваща всички възрастови групи. Способността на отделния човек да се интегрира в обществото и да изгради социална мрежа и поддръжка е от огромна важност за неговото здраве.
Психосоциалните фактори, като негативни житейски събития, чувство на изолация и маргинализация, липса на контрол върху събитията от живота , трудности в работа и оскъдно възнаграждение, могат да допринесат за влошаването на здравето. Едно от възможните обяснения за значимостта на социалната подкрепа за здравето е свързано с това, че хората, които са по-изолирани в сравнение с другите, страдат от по-високи равнища на стрес. Доказано е, че стресът влияе негативно върху работата на имунната система, а оттам и на здравето на целия организъм.
Движението е живот.
Природата е направила така, че ходенето да е естествена потребност за организма на човека, което в най-голяма степен се отнася за децата и учениците. Ходенето пеша е най-достъпното физическо натоварване, което не зависи от възрастта. Ако искаме да сме здрави трябва да ходим интензивно минимум 30 минути на ден. Според специалистите интензивно означава 100 крачки в минута. Няма нищо по-лесно от това да свикнете да крачите бързо с вдигната глава.
Един час ходене има по-положителен ефект за организма от 15 минути бягане. Не случайно лекарите определят ходенето като “краля на физическите упражнения”. Разбира се в началото се препоръчва с Вашите деца да се разхождате на малки дистанции и после да удвоите разстоянието. Задължително условие за това е подходящото облекло, обувки и шапка. Свободните дрехи ще ни осигурят и свобода на движението.
По време на ходенето е необходимо да пием достатъчно количество вода, особено през летния сезон – 8 чаши вода дневно, което е 1,5 – 2 литра. Интензивното ходене през лятото се препоръчва сутрин от 8 до 10ч. или след обяд от 17 ч. до 20 ч, като температурата на въздуха да не е повисока от 28 градуса. Ходенето да става в парк, планина или на морския бряг, като по този начин съчетаваме с красивата гледка на природата. Това помага да се освободим от напрежението и стреса, които са рискови фактори за много заболявания – сърдечно-съдови, диабет, болести на обмяната и други.
Бързото ходене подобрява здравето като: – укрепва всички мускули на тялото – повишава издръжливостта и мускулния тонус – стимулира обмяната на веществата – развива костната тъкан и повишава костната плътност – укрепва имунната система – снижава риска от сърдечно-съдови заболявания – укрепва междупрешленните дискове и изгражда правилна телесна стойка – намалява теглото, тъй като активното ходене изгаря от 200 /при нормално темпо/ до 600 калории /при бързо ходене/, което пречи на отлагането на мазнини. – намалява стреса и психическото напрежение на организма – стимулира нормалното физическо и психическото развитие на детето. Движението е естествена потребност на човека и ходенето е напълно безплатно, което не е без значение във времето на финансова криза.
Движението е основно профилактично средство за укрепване на здравето на децата и възрастните. Достатъчно е да отидем на училище или на работа пеша и вече сме направили нещо полезно за здравето си. Хората имат силна изразена нужда от движение, която могат да задоволят като спортуват, участват в туристически походи и маратони, колоездене и фитнес. Движението може да замени много лекарства, но нито едно лекарство не може да замени движението.