Левостранна сърдечна недостатъчност

Левостранна сърдечна недостатъчност

Левостранна сърдечна недостатъчност

Когато искаме да „докоснем“ сърцето, повечето от нас допират длан върху лявата страна на гърдите си. Там обаче е мястото, където сърцето е изобразено на картините на Купидон.
Истината обаче е, че то се намира по средата на гърдите ни, зад гръдната кост, макар и с леко ляво разположение. Именно лявата страна на сърцето е отговорна за изпомпването на кръвта към всички части на тялото ни, може би затова лявата страна се и възприема за даващата ни живот.

Симптомите на хронична левостранна сърдечна недостатъчност се развиват постепенно, в продължение на месеци, години, като бавно прогресират.

Хроничната левостранна сърдечна недостатъчност най-често възниква при остър миокарден инфаркт, тежки ритъмни нарушения, артериална хипертония, кардиомиопатии, миокардити, придобити сърдечни пороци, тиреотоксикоза и др.

Лявата страна на сърцето е отговорна за изпомпването на богата на кислород кръв в цялото тяло към органите. При левостранна сърдечна недостатъчност помпената функция на лявата камера е ограничена, което води до недостатъчно наситена с кислород кръв за изпомпване в тялото. Вместо това кръвта остава в белодробното кръвообращение, което може да доведе до течност в белите дробове (белодробен оток), затруднено дишане, дразнене в гърлото, „тракащ“ звук при дишане, слабост или замайване.

Най-често се причинява от коронарна артериална болест, високо кръвно налягане или инфаркт и по-рядко от нарушение на сърдечния мускул или сърдечните клапи.

Левостранната сърдечна недостатъчност може да се появи остро или да се развие с течение на времето. Обикновено първо се забелязва от задух от физическа активност. Ако е тежък, може дори да доведе до хипотония (ниско кръвно налягане) в покой.

Симптоми на хронична левостранна сърдечна недостатъчност:

  • задух
    При болните с хронична сърдечна недостатъчност се появява задух при обичайни физически усилия, а с прогресиране на заболяването и в покой. Дължи се на пулмоналната венозна хипертония и белодробния венозен застой.
  • кашлица – Кашлицата е суха, дразнеща, провокира се в легнало положение. По-често се появява през нощта, като се съчетава със задух. Дължи се на белодробния застой.
  • ортопнея Ортопнеята е поява на задух в легнало положение на болния и облекчаването му в седнало и право положение. Причината е венозният застой в белите дробове, като първоначално е в белодробните основи, а по-късно в по-горните белодробни дялове.
  • пристъпен нощен задух – кардиална астма С прогресиране на заболяването течности преминават от белодробните капиляри в интерстициума на белите дробове – възниква интерстициален оток. Той е причината за поява на пристъпи на задух, обикновено през нощта. Болните се събуждат от сън изплашени и стават от леглото. Задухът се придружава от кашлица и наличие на влажни хрипове в белодробните основи. Това състояние се нарича кардиална астма.
  • белодробен оток
  • Налице е излив на течности в алвеолите и развитие на алвеоларен белодробен оток. Това е най-тежката степен на застойна левостранна сърдечна недостатъчност. Болните са с много силен задух, кашлицата е придружена от пенести розови храчки. От разстояние може да се чуе т. нар. клокочещо дишане.
  • дишането е учестено и повърхностно сърцебиене, нарушения в сърдечния ритъм.
  • олигурия – намалено количество на отделената урина. Късен симптом е.
  • нощно уриниране (никтурия) – увеличено е образуването на урина през нощта
  • цианоза по видимите лигавици – дължи се на намаления сърдечен минутен обем и недостатъчното кръвоснабдяване на тъканите.
  • дишане на Чейн-Стоукс поради хипоперфузия на мозъка
  • отпадналост и мускулна слабост – дължи се на намаленото оросяване на периферните мускули поради понижения минутен обем
  • лесна умора при незначителни физически усилия.