Сърдечно съдова система

Сърдечно съдова система същност и определение

Сърдечн съдовата система е жизнено важна система, която осигурява необходи­мия кислород и хранителни вещества до всяка клетка в организма съобразно с непре­къснато менящите се потребности, отнася ненужните и вредни вещества до органи­те за тяхното елиминиране и участва в поддържането на телесната хомеостаза.

Движението на кръвта в сърдечно-съдовата система се осъществява в резул­тат на непрекъснатото ритмично и координирано съкращение на сърцето, което се състои от две последователно свързани помпи. Сърдечният мускул е напречно-набразден по своята структура, но функционално се отличава от скелетната мускулатура. Кардиомиоцитите са свързани с електрични синапси и формират два функционални синцитиума (предсърден и камерен), което е от изключително важно значение за протичането на сърдечния цикъл.

Част от сърдечния миокард притежава свойството автоматия, като нормално водач на ритъма на сърцето е синусовият възел. Кардиомиоцитите се характеризират с голямо многообра­зие на йонните канали, което определя и специфичната крива на сумарната им електрична активност – електрокардиограмата. Както възбудно-проводната система, така и работният миокард на сърцето се контролират от вегетативна­та нервна система и от хуморални фактори.

Минутен обем на сърцето е коли­чеството кръв, което се изтласква за една минута от лявата камера в системното кръвообращение, а от дясната – в белодробното. Той представлява произведени­ето от ударния обем и сърдечната честота и е около 5 1/min при покой.

Циркулацията е изградена от отличаващи се в морфологично и функционал­но отношение кръвоносни съдове. Те могат да се класифицират като: аморти­зиращи еластични артерии, които поддържат налягането в съдовата система по време на диастола, съпротивителни съдове, които разпределят минутния обем на сърцето към органите с най-голяма кислородна потребност за даден момент, обменни съдове (капиляри) и капацитивни съдове (вени), които изпълняват ро­лята на резервоар и по този начин повлияват венозния приток към сърцето.

Сърдечно съдовата система е изградена от сърце, кръвоносни съдове и лимфни съдове. Кръвоносните и лимфните съдове са тръбести образувания, по които циркулират течности – кръв и лимфа. Затова сърдечно съдовата система се разделя на два отдела: лимфна и кръвоносна система. Лимфната система е по-стара от кръвоносната. Тя се образува първа в ембриона като част от имунната ни система. Основната ѝ функция е да прочиства междуклетъчните пространства. Наричат я „бялата река“. Състои се от лимфни съдове и лимфни възли.

Лимфните съдове преминават през лимфни възли. Те са малки кръгли телца и се намират по хода на лимфните съдове. Разположени са главно по шията, под мишниците и в слабините.

В лимфнити възли се образуват лимфоцитите. Лимфните съдове са изпълнени с лимфа. Това е телесна течност, която се състои от вода, белтъчини, мазнини, соли и бели кръвни клетки. За едно денонощие (24 часа) се образува около 2,5 литра лимфа.

Лимфата се движи постоянно в тъканите и между клетките, разнася хранителни вещества, прочиства се, когато преминава през лимфните възли, и се влива във венозната кръв.

Кръвоносната система се състои от сърце и кръвоносни съдове. Кръвоносни съдове са артериите, вените и капилярите. Те са изпълнени с кръв. Възрастният човек има около 5-6 литра кръв. Кръвта се състои от кръвна плазма и кръвни клетки. Кръвните клетки са три вида: еритроцити – червени кръвни клетки, левкоцити – бели кръвни клетки и тромбоцити – кръвни плочици. В кръвната плазма се намират електролитите. Кръвта има няколко важни функции: транспортна, защитна и терморегулаторна. А.

Сърце и кръвоносни съдове

Сърцето – cor (гр. cardia) има функцията на помпа, която движи кръвта от сърцето към периферията и обратно. То е кух мускулест орган, разположен асиметрично в лявата половина на гръдния кош, между двата бели дроба, над диафрагмата. Фиксирано е към големите съдове – аортата, белодробния ствол и двете кухи вени. Обвито е от съединителнотъканна торбичка, наречена перикард. Стената на сърцето е от три слоя: външен слой – епикард, среден слой – миокард и вътрешен слой – ендокард. Големината на сърцето зависи от индивида и съответства на PC големината на неговия юмрук. Тежи 250-300 грама.

Сърцето има форма на неправилен конус. Основата му (basis cordis) e обърната нагоре, надясно и назад. Тя е изградена от двете предсърдия, аортата и белодробния ствол.

Върхът на сърцето (apex cordis) е насочен надолу, наляво и напред. Той е образувание на лявата камера. Сърцето има две основни повърхности и два прехода. Предната повърхност (facies sternocostalis) е издута и обърната към гръдната кост. Долната повърхност (facies diaphragmatica) ляга върху диафрагмата.

Двете повърхности преминават една в друга чрез преходи: десен преход (margo dexter) и ляв преход (facies pulmonaiis sinistra). Повърхността към десният бял дроб се нарича facieses pulmonalis dextra. Кухината на сърцето се разделя на четири отделения: две предсърдия и две камери. Предсърдията са горните по-малки кухини, където влиза кръвта от вените, а камерите са долните по-големи кухини, от които кръвта напуска сърцето.

Всяко предсърдие е свързано с камерата чрез отвор, който се затваря с предсърднокамерна клапа (valva atrioventricularis dextra/valva tricuspidalis и valva atrioventricularis sinistra/valva mitralis s. bicuspidalis). Тя пропуска (let in) кръвта само в посока от предсърдието към камерата.

Лявото предсърдие (atrium sinistrum) и лявата камера (ventriculus sinister) образуват лявата или артериалната половина на сърцето. През нея преминава артериална кръв.

Кръвта напуска лявата камера през отвора на аортата (ostium aortae). Там също е разположена клапа (valva aortae), която не позволява кръвта да се върне от аортата в сърцето. Дясното предсърдие (atrium dextrum), и дясната камера (ventriculus dexter) образуват дясната или венозната половина на сърцето.

През нея преминава венозна кръв. Кръвта напуска дясната камера през отвора на белодробния ствол (ostium trunci pulmonalis), където също е разположена клапа (valva trunci pulmonalis). Тя не позволява кръвта да се върне от белодробния ствол в сърцето.

Накратко изглежда така:

ляво предсърдие – лява камера – аорта и коронарни артерии на сърцето – артерии на органи и тяло – артериална капилярна мрежа – венозна капилярна мрежа – венозна система на органи и тяло – дясно предсърдие – дясна камера (всичко това – системно кръвообращение) – белодробни артерии – капилярна мрежа бели дробове – алвеоли – венозна система на белите дробове – белодробни вени – ляво предсърдие (това е малък кръг на кръвообращението).

Заболявания на сърдечно съдовата система. Симптоматика

Артериална хипертония

За артериална хипертония се говори, когато кръвното налягане има по-голяма стойност от 160/95 mm Ng. Преди да се постави диагноза „хипертония“, кръвното налягане задължително трябва да се измерва 4-5 пъти дневно в продължение на няколко дни. Хипертонията е често заболяване, от което страдат около 15% от хората между 18 и 78 години. Различават се първична и вторична хипертония. Вторичната се дължи на бъбречно, ендокринно, сърдечносъдово или неврологично заболяване. Клиничната картина е разнообразна. Тя зависи от стойностите на артериалното налягане, стадия на болестта и степента на засягане на болните органи. Симптомите имат неспецифичен характер, а съществува и хипертония, която е без симптоми. При вторичните хипертонии главни са симптомите на основното заболяване. При хипертоничната болест симптомите са:

• Главоболие. То има различна локализация, сила и продължителност. Често главоболието има пристъпен характер. Може да бъде по цялата глава или само в отделна част. Понякога болката се явява в точно определен момент. Таблетка аспирин, аналгин или чаша кафе могат да облекчат главоболието. PC
• Често главоболието се придружава и от други оплаквания: световъртеж, шум в ушите, гадене, повръщане, зрителни смущения.
• В напреднали стадии на хипертоничната болест и съчетанието ѝ с прогресираща мозъчна атеросклероза настъпват промени в личността: нервност, избухливост, апатия, лош сън, отслабване на паметта, егоцентризъм, нарушение в говора, походката, рефлексите и т.н. При хипертоничната болест се уврежда сърцето. Най-често се развиват атеросклероза или спазми на коронарните артерии, които са причина да се появят стенокардия или миокарден инфаркт с болки зад гръдната кост, задух, сърцебиене и др.

Инфаркт на миокарда

Главните причини и рискови фактори за миокардния инфаркт са: затлъстяване, захарен диабет, хипертония и преди всичко злоупотреба (abuse) с никотин. Не се изключва като фактор и наследствеността (heredity). При инфаркт на миокарда се запушва (obstruct) коронарната артерия и се появява некроза на сърдечния мускул в засегнатата част.

Получава се трайна болка, която не се повлиява от нитроглицерин, може да трае от няколко минути до дни. Болката е много силна. Тя е в областта на целия гръден кош, предимно вляво. Усеща се като притискане. Минава към рамото и вътрешната страна на лявата ръка. Понякога болката е в долната челюст, гърба или корема. Коремната болка може да е причина за грешна диагноза, като перфорация на язва например.

Освен болката при инфаркт на миокарда симптоми са: задух, колапс, ритъмни нарушения – екстрасистолия и брадикардия (под 60 удара в минута), нарушения (disturbance) на вътрекамерната проводимост (conductivity), които се откриват чрез ЕКГ, повишаване на температурата до 38 градуса. В зависимост от разпространеността на инфаркта след втория ден повишаването на температурата трае от няколко дни до 1-2 седмици. Понижава се кръвното налягане. Обикновено колкото е по-широк инфарктът, толкова е по-изразена хипотонията.